търсене в материали:
 
подреди по:
Списък материали
публикувани: 3489
пишат се: 152 нови
Всички категории
Типове материали
ТОП броячи
име:

парола:



забравена парола >>

регистрирайте се >>

наши приятели:

туристическо дружество "Ореляк"

Планинарски форум

Глаголица
статистика от История
публикувано от: admin, Администратор

дата: 2004-03-22 16:52:32
показвания: 8388


Глаголицата е най-старата известна славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 862-863 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език (по-точно църковен старославянски). Тя е известна със сложната си и екзотична графика.

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща "дума" (това е и името на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана "знаците, които говорят". Названието й е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през IX век.

Глаголицата съдържа около 40 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековната курсивна гръцка азбука, като им е придаден декоративен облик. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от еврейската азбука - фонемите, които тези букви представят не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от еврейски и самарянски скриптове, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си към хазарите.

Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).


История
През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Кирил създал една нова азбука - глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска Академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Кирил и Методий.

Азбуката е била забранена през 886 г. и учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в България (Охридското езеро, днешна Македония), където основават нова академия. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение в България. С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на IX век) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.

Някои от учениците са посетили Хърватско и Далмация, където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в Бохемия, където азбуката е била частично използвана през X и XI век. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до XIV в. С глаголица са писали и в Русия, но доста рядко.

От IX в. нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо - устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия мимускул, бързопис.

Усъвършенства се и начина на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през XIII-XIV век в славянските книги се налагат три стила:

- заставки - украсени композиции преди началото на блок,
- инициали - украсена начална буква,
- концовки - завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста.

Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси - като Томичовия псалтир около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата летопис от 1344-45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на XIV в., Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.

През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.

По адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се запазва чак до миналия век, предимно като вид тайнопис в някои манастири. В сегашни дни тя се използва само за църковно-славянски.

По-рано схващането, че глаголицата е създадена от гръцките монаси Кирил и Методий, не е било напълно възприемано.


Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки - hlaholika, на полски - glagolica, на руски - глаголица, на хърватски - glagoljica.

Характеристика
Глаголицата има два варианта: объл и ъглест. В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци. Вижте изображение на двата варианта.

Българската обла глаголица е по-старият вариант. С течение на времето колелцата загубват кръглия си характер и стават ъгловати и начупени. Основните писмени паметници с използвана глаголица са от Х век. Най-известните сред тях са: Зографско евангелие, Асеманиево евангелие, Мариинско евангелие, Рилски листи, Охридско евангелие. Историческите източници са свързани главно с места, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и техните последователи в Моравия, Панония и Охрид.

Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на ХІ в. не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо.

Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: аз, буки, вeди, глагол, добро, естъ и т.н. Буквите имат и числена стойност - първите десет за единиците, вторите - за десетиците, третите - за стотиците. Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.

Следната таблица преставя всички букви в глаголицата:

- самата буква (объл вариант),
- името й,
- нейния звуков еквивалент,
- съответната гръцка буква, за която тази буква е използвана,
- и съответната й съвременна кирилска буква (ако съществува).



Уникод
Очаква се скоро глаголицата да бъде представена в Уникод. Предложените област за знаците е U+2C00 — U+2C5E. Техническият комитет е приел това на 28 август 2003 г.

публикувано от: Администратор
дата: 2004-03-22 16:52:32

източник: Уикипедия, свободната енциклопедия
hosted by E-PSYLON